Легендата за Емен
Историята зад името “Имението”
През вековете, село Емен съществува като носител на богата история, която се предава през поколенията като истинска легенда за волята и непокорството на хората в него.
На това място, където сега се намира село Емен, през древността се разпростирало римско селище. Тук живял римски жрец на име Сервий, който построил надгробен паметник в чест на жена си. До реката в началото на Еменския каньон е имало римска латифундия (имение). В съседното село Вишовград се съхранява надгробната плоча на жената на собственика на Имението, където в превод от латински пише : “ Аз Сервий, бивш жрец и сенатор на Рим, построих в памет на жена си този надгробен паметник в прослава на подземните богове“. През 17-ти век, турският спахия Емин Бей създал село Емен върху старите римски развалини, той също станал част от историята на мястото. В последствие селото се прекръства на Ябълково от местните жители, които обработвали 2000 декара ябълки.. След 9 – ти септември и идването на народната власт, местните управници, изкореняват лозята и насаждат кукуруз. Населението се възпротивява. В резултат на което 4 години са лишени от дърва за огрев. Посрещнати с думите: „Топлете се с ябълките и лозите си“. Тогава се случва и голямото обезлюдяване. От 1 500 души население остават около 300 човека. Започва развитието на селското стопанство, за което обаче земята не е подходяща. Селото отново се преименува на Емен.
Легендата за водопада Момин скок
Легендата разказва за красивата Неда и нейните дружки, които загубили живота си, за да не бъдат отвлечени в харема на турския бей от съседното село Мусина. Когато турските заптиета отишли в село Емен да вземат момите, девойките хукнали към скалите над големия вир. Разплели хубавите си дълги коси, сплели ги в една обща плитка и се хвърлили заедно в дълбокия вир. Трогнат от съдбата на злочестите девойки, народът е нарекъл мястото на тяхната смърт Момин вир, а водопада Момин скок.
Идеята за създаването на комплекса се появява през 2003 г. Първоначално като 1 семейна вила, в последствие се разширява до 10 декара площ. По време на строежа е открит и запазен римски камък, който е използван в няколко от сградите. Запазени са и всички ябълкови дървета от старите местни сортове, от плода им днес произвеждаме най-сладкия студено пресован сок. В декора са изложени запазени стари инструменти от бита.
